Младият монах Уилфрид е изпратен от английския крал Алфред в Константинопол, за да научи гръцки и арамейски, така че да обучава книжовниците от манастира в Уинчестър, превeждащи библейските текстове на староанглийски. По пътя си той среща капитана на търговски кораб Филип, който учи в знаменитата Магнаурска школа, и двамата младежи стават приятели. В Константинопол те се срещат с българския принц Симеон, неговата братовчедка Тервела, болярката София и брат й Любомир. За България това е епохата на мъчителното отхвърляне на древното езичество, на приемането на християнството, на предизвикателствата на новото време и изискванията, които те предявяват към семейството, общността и държавата. На този фон разцъфва нежната, страстна и трайна любов между Филип и Тервела. В същото време София и Симеон страдат от мъките на неосъществената любов, защото от бъдещия владетел се изисква да встъпи в династичен брак, който ще осигури мир за царството.