Светослав Тертер цар на българите (1300-1321)

Продуктов номер: 6879
Изчерпана

Автор: Божидар Димитров
Категория: Българско Средновековие
Издателство: Фондация КОМ
Състояние: Нова книга
147 страници
меки корици
Първо издание: 2006
Народност: българска

---

Със 176 цветни илюстрации. ПРЕДГОВОР Историята невинаги е благосклонна към заслужили българи държавници, направили с деянията си много за България и българския народ. Много от тях са забравени, други са несправедливо оценени. Класически е случаят с цар Петър (927-969) - най-дълго управлявалия държавник в българската история, за когото историците пишат, че е един от най-слабите български царе през Средните векове. Но при всяко освободително въстание през годините на византийската власт над земите ни (1018-1185) избраните за царе получават царската корона под името Петър. На Петър се прекръщава престолонаследникът Делян при въстанието в 1040 г. Като Петър ще бъде обявен за български цар сръбският княз Константин Бодин в Скопие в 1071 г. С името Петър ще бъде обявен за български цар и Теодор Белгун, вдигнал заедно с брат си Асен успешното освободително въстание в 1185 г. в Търново. В Апокрифи летопис от XI век народният автор твърди, че при царуването на Петър данъците били нищожни и имало голямо изобилие от всичко. Този факт плюс 42 години без нито една война (нещо невероятно през Средните векове, когато държавите воюват през Година-две) очевидно са направили цар Петър I един особено силно обичан от българския народ държавник. Иначе казано, българският народ даде висока оценка за един от държавниците, но историците му не са го направили и досега. Един от забравените български държавници безусловно е цар Светослав Тертер. Заслугите му към народ и държава са невероятни. Той възстанови българската държавна независимост, загубена на практика в 1298 г., и възстанови само за седем години с военни и дипломатически средства държавния суверенитет върху по-голямата част от българските етнически територии, превръщайки България отново в един от респектиращите фактори в Югоизточна Европа. И въпреки това името му, макар че ще се споменава с лошо (както в случая с цар Петър), е далеч по-неизвестно и стои далеч по-ниско в класацията на великите средновековни български държавници -хан Крум, цар Борис, цар Симеон, цар Самуил, цар Калоян и цар Иван Асен II. Цар Светослав Тертер е по-малко известен на българското общество от някои владетели от XIV век - века, в чиято първа четвърт управлява. В този век българският народ знае за „трагичната" фигура на цар Иван Пишман. Освен историографски съчинения, на Иван Пишман са посветени романи, драми, опери, стихове, песни. А Иван Пишман е един жалък страхливец, който за четвърт вековното си управление не дава нито едно сражение на турците, нито прави видим опит да обедини българите в ударен юмрук срещу азиатските нашественици, които в тези години не са нито многобройни, нито толкова силни. Иван Пишман отсъства и от всички коалиции, които балкански владетели правят срещу османските турци, и ако някой носи вина за завоюването не само на България, но и въобще на Балканите, това е именно цар Иван Пишман.