Харменс ван Рейн Рембранд (1606-1669) е холандски художник, считан от мнозина изкуствоведи за най-значителната и драматична фигура в живописта на XVII век. Изкуството му е противоречива сплав от невероятна жизненост и разяждаща меланхолия, дълбока човечност и черен песимизъм, голяма тематична широта и камерна затвореност. В платната му има неповторима дълбочина на психологизъм и Живописна техника, отличаваща го от всички школи и течения. Той, като никой друг, умее да съчетава светлината със сянката, при него образа се гради от светлосянката. Рисувал е най-много портрети и библейски сцени. Не по-малко силен е като график. Най-значимите му творби са: Автопортрет (1628), Урок по анатомия (1632), Саския като флора (1634), Автопортрет (1640), Нощна стража (1642), Автопортрет (1652), Автопортрет (1669), Юда връща тридесетте сребърника (1629), Издигането на кръста (1633), Аристотел съзерцаващ бюста на Омир (1653), Завръщането на блудния син (1656).