„Не вярвам, че човек не би могъл да стане един от сругите.” Илия Троянов През 1976 година в малък град на социалистическа България се ражда Алекс, който скоро напуска родното място. Светът е голям и широк и все някъде в него Алекс трябва да намери своето спасение. То дебне отвсякъде, затаено и смълчано – в родината, в бежански лагери, в близки и далечни континенти. А може би се крие в знанието за началото, за корена, за рода. Вярно ли е, че който знае откъде е тръгнал, е наясно къде отива? Трийсет години по-късно, загубил родителите си в катастрофа, Алекс се среща с дядо си, който постепенно го връща към живота, и двамата предприемат ново пътуване... в обратна посока. Пътуване, в което човек търси себе си, променя се и се развива. За автора: Роден е в София на 23 април 1965 г. Семейството му емигрира през 1971 г. в Германия, където получава политическо убежище. Израства в Кения, пише на немски език. През 1999 г. се установява за пет години в Индия, където приема исляма. Завършил е право и етнология. Живее в Германия и в Южна Африка. Носител е на литературните награди „Бертелсман” (1997) и Адалберт фон Шамисо (2000), както и на Марбургската литературна награда (1996), отличен е с наградата за белетристика на Лайпцигския панаир на книгата (2006) и с Берлинската награда за литература (2007). Автор е на „Кучешки времена. Завръщане в чужда страна” (1999) -сборник интервюта и репортажи за живота в България в годините на преход; „Край вътрешните брегове на Индия” (2003); „За свещените извори на исляма" (2004); „Номад на четири континента” (2007).