РЕЦИТАЛ В един прощален дъжд след дъжд от дъждове един отчаян мъж изгаря стихове. Сред пушещата скръб от гаснещия ад случаен градски дъб единствен му е брат. Преситен от печал, светът заспива в мир. Човекът е от кал, но има и от кир.