Тайната история на КГБ или архивът на Митрохин

Продуктов номер: 4859
Изчерпана

Автор: Василий Митрохин | Кристофър Андрю
Категория: Военна история и техника, разузнаване
Издателство: Прозорец | Труд
Състояние: Нова книга
ISBN: 9547332244
797 страници
меки корици
Първо издание: 2001
Народност: американска
Преводач: Боряна Семкова-Вулова, Павел Талев

---

ПРЕДГОВОР Написах тази книга в тясно сътрудничество с Василий Митрохин въз основа на обширен строго секретен материал (описан в глава 1), който е бил изнасян тайно от архива на външното разузнаване на КГБ. В продължение на двайсет и пет години пламенното желание да разполага с този материал не изоставя Митрохин и за да го събере и да го направи достояние на обществеността, той рискува живота си дванайсет години. Настоящата книга е плод именно на това пламенно желание. Архивът на Митрохин съдържа преди всичко информация, която КГБ и неговите приемници са се опитвали да скрият и да премълчават. Несъмнено Митрохин има право, че е в интерес на обществото този материал да стане публично достояние. Дейността на КГБ както в страната, така и в чужбина е съществена част от историята не само на Съветския съюз и външната му политика, но също и на държави, срещу които са водени враждебни операции. Тази дейност не може да се оцени подобаващо без достъп до архивите на КГБ. Официалните твърдения на Москва, че досиетата показват единствено как съветското външно разузнаване "честно и всеотдайно изпълнява патриотичния си дълг към отечеството и народа си" не са нищо друго освен изопачаване на историческите сведения, което трябва да бъде коригирано. Подобно на всички други архиви, досиетата от КГБ се нуждаят от тълкуване в светлината на предишни изследвания и сродни документи. Бележките в края на книгата и библиографията дават в пълни подробности допълнителните източници, използвани, за да се поставят разкритията на Митрохин в историческия контекст. Тези източници са допълнително доказателство за неговата благонадеждност като източник на сведения и за автентичността на предоставения от него материал. Кодовите имена (известни сред служителите от КГБ като "работни имена") в текста са обозначени с главни букви. Много от кодовите имена на КГБ се използват неколкократно. В тези случаи текстът, бележките и индексът уточняват за кого точно става дума. Важно е да се отбележи, че КГБ дава кодови имена не само на своите служители, но и на хора, които са били обект на негови разработки и на други (например като западните политици), които никога не са били свързани със съветските служби по сигурността. Кодовите имена не са доказателство, че хората, до които се отнасят, са били съзнателно или умишлено агенти или източници на сведения за КГБ. Те също така не са свидетелство, че хората, които са били цел на операции по завербуване или въздействие, са знаели за това. С риск да ее твърди очевидното, в книгата ще покажем, че огромното мнозинство от просъветски настроените, разбира се, нямат нищо общо е КГБ. Някои от съветските агенти, посочени в документите на КГБ, могат да бъдат открити в тази книга само е кодовите си имена. В редица случаи, главно поради риска от преследване, за тях не са посочени никакви данни. Убеден съм, че тези пропуски не нарушават основните изводи. Кристофър Андрю