Тайната на богомилите и мистерията Христос

Продуктов номер: 9330
Изчерпана

Автор: Димитър Делян
Категория: Алтернативна история | История на религиите
Издателство: Литера прима
Състояние: Нова книга
150 страници
меки корици
Първо издание: 2006
Народност: българска

---

ПОСЛЕСЛОВ Тръгнах към богомилството без предумисъл, но по влечение. Може би защото съм българин и у мен се е запазило зрънце от прадядовската ни чистота на духа. Знам, че и днес названието "богомил" предизвиква раздвоение у мнозина, сякаш крие нещо нередно. Това са колебанията на историческата ни памет, както ни е била поднесена още в учебниците. В нея се е стаил страхът да не бъдем подведени към някаква неистина, след като сами не сме наясно за истината на вярата, която изповядваме. То е страхът на прозелита (от гръцкото proselytos - 1) Човек, приел ново вероисповедание. 2) Нов горещ приверженик на нещо), който вече две хиляди години се бои да не сбърка, както го правят и довчерашните атеисти, когато опитват да се прекръстят при влизане в църква. Един обективен поглед назад обаче ще ни подскаже, че богомилите не са нещо чуждо на християнството, защото в центъра на духовните им усилия, както и на понесените мъченичества и несгоди стои сам Иисус Христос. Сам Той не би се радвал, а би претърпял втора Голгота, ако можеше да види как християни изгарят християни в Негово име или как кръстоносци с обшити върху броните кръстове убиват хора - пак в Негово име. Към Истината трябва да се тръгне със сведена глава - без претенции за преференциално знание, без възгордяване и корист. И преди да започнем навлизането в скритите й нагънати дебри, да сторим една кратка изповед пред Него - и само пред Него -за нашите собствени грешки и неравновесия, за нашата невъзможност (тя поне изглежда тъй!) да постигнем Истината в нейната завършеност, чистота и обособеност от лични тежнения. И да повярваме, като знаем, че е възможно за ума, съвестта и чувството да постигнат Истината, както Той ни го е казал. Защото по естеството си същинската Вяра е и Истина. Няма няколко истини, както няма и оправдание за духовния човек, че "нищо човешко не му е чуждо". Това е произнесено преди Христос да дойде на Земята, но хората упорито го повтарят и след идването му. То е бягство от Чистотата и Божественото начало в нас. И хитруване на съблазнен човек, който иска или се надява, че може да служи на двама господари. Христос го е казал някак между другото, за да предпази човека в бъдеще време.