100 години от Илинденско-Преображенското въстание Изследването е направено въз основа на оригинални документи на Българските освободителни братства - устави, протоколи, кореспонденция, списъци, отчети и др, съхранявани понастоящем в Централния държавен архив (ЦДА). Други документи бяха издирени в различни фондове и архивохранилища, главно на ВМОК и македоно-одринските дружества (ф. 224) в Българския исторически архив при Народната библиотека "Св. Св. Кирил и Методий" (НБКМ-БИА), на Александър Протогеров (ф. 189) в същия архив, на Петър Дървингов (ф. 73 к) в Научния архив на Българската академия на науките (НА-БАН) и др. При написването на монографията са използвани и данни от други архивни фондове, мемоарни източници, сведения от тогавашния периодичен печат. Хронологично изследването е вместено в периода 1897-1912 г, т. е. от създаването на Българските освободителни братства до Балканската война И преди началната дата офицерите вземат участие в македоно-одринското освободително движение, но през 1897 г те се решават да преминат своя Рубикон и да създадат тайната организация в армията. Българското офицерство не престава нито за миг да се интересува и да работи за освобождението на своите сънародници в Македония и Одринско и след 1912 г, но от тази дата насетне това се извършва под други организационни форми. Вътрешната периодизация, на която е подчинена структурата на изследването, следва специфичните характеристики в развитието на братствата и затова невинаги съвпада с традиционната периодизация на македоно-одринското освободително движение. За улеснение в монографията се използва названието Вътрешна Македоно-одринска революционна организация (ВМОРО), въпреки че в определени моменти от своето съществуване тя носи други имена По същия начин е подходено и с Върховния македоно-одрински комитет (ВМОК) и Македоно-одринската организация (МОО) в България В случая използването на многобройните имена на тези организации би внесло допълнително объркване. Датите са дадени по стар стил.