Двадесетте и тридесетте години на 20 в. са времена на голям религиозен, философски и духовен подем в Съединените щати. През този период в Америка се появяват множество изтъкнати духовни водачи. Роден на 18 март 1901 г. в Питърбъроу, провинция Онтарио, Канада, Менли Палмър Хол е отгледан от своята баба по майчина линия, която го довежда в Съединените щати, докато той е съвсем невръстен. Още от ранната си младежка възраст Менли Хол изучава многообразието на древните традиции на мъдростта по света. За разлика от повечето си съвременници, той решава, че мъдростта не се търси само по един път и не се открива само в една религия. Вместо това младия Хол вижда мъдростта като висше ниво на познанието, където философията, религията и науката стават едно цяло, без граници помежду им. Малко след своя двадесети рожден ден, през 1920 г., когато надареният младеж започва своята обществена кариера, той е поканен да говори по въпроса за прераждането пред малка група хора в една банка в Санта Моника. Следващата година младият Хол е помолен да проведе серия от лекции в Лос Анджелис, след което той продължава да преподава и да пише в продължение на повече от шест десетилетия. Менли П. Хол показва на хиляди хора как вселенската мъдрост може да бъде открита в митовете, мистериите и символиката на древните мистични учения и как тази мъдрост може да бъде превъплътена в собствения им живот. Веднъж, когато един млад студент го моли за автограф върху една от собствените му книги, Хол пише следното: Да научаваш, означава да живееш, да изучаваш, означава да растеш, а растежът е мерилото на живота. Умът трябва да бъде приучен да мисли, сърцето – да чувства, а ръцете – да се трудят. Когато всички те бъдат научени да правят всичко възможно най-добре, тогава е дошло времето да се посветиш в помощ на събратята си, но не и преди това. Първите публикации на Менли П. Хол са два негови малки памфлета – The Breastplate of the High Priest (Нагръдникът на първожреца) и Wands and Serpents (Жезли и змии) – те все още са преиздавани като част от книга, озаглавена Symbolic Essays (Символични есета). В началото на 20-те години на 20 в. той пише две книги The Lost Keys of Freemasonry (Изгубеният път към масонското познание) и The Ways of the Lonely Ones (Пътищата на самотните), издавани и до днес в огромни тиражи в цял свят. По това време Менли Хол започва да планира своя голям труд за символичната философия – The Secret Teachings of All Ages (Тайните учения на всички времена). През 1923–1924 г. той пътува интензивно, като посещава много от най-големите културни центрове на Европа, Азия и Египет. Едно от любимите места на Менли П. Хол, където той издирва редки и ценни текстове, посветени на древната мъдрост, е Британският музей в Лондон. Най-големият център на познанието в Англия е Британският музей, с неговите километрични лавици с книги, принудили де Куинси да седне и да се разплаче, защото не би могъл да прочете всички томове. За да получи достъп до двата основни отдела – първият за редки книги, а вторият за ръкописи – човек трябва да разчита на спонсори. Аз имах късмета да бъда представен на генерал сър Франсис Йънгхъзбанд, човекът който ръководи британската експедиция в Тибет през 1903–1904 г. и разполага на лагер войските си в подножието на Потола в Лхаса. Докато един ден вечерях в Офицерския клуб, сър Франсис ми довери, че е известен като завоевател на Тибет, но той приема това като съмнителна слава. Истината е, каза ми той, че тибетската религия и философия са завладяли него. Една собственоръчно написана бележка от сър Франсис веднага ми осигури достъп до най-ценните неща в Британския музей и имах възможността да разгледам и проуча оригиналите на най-ценните книги и ръкописи на света.