Тайнствената тракийска резиденция, крепост и светилище на Одриските царе в Средна гора (V-IV в. пр. Хр.)

Продуктов номер: 10197
Изчерпана

Автор: Иван Христов
Категория: Археология | Балканският полуостров преди Аспарух
Издателство: Фабер
Състояние: Нова книга
140 страници
твърди корици
Първо издание: 2006
Народност: българска

---

Увод ИСТОРИЯТА НА ЕДНО АРХЕОЛОГИЧЕСКО ОТКРИТИЕ През пролетта на 2000 г. известният български археолог д-р Георги Китов откри в околностите на с. Старосел, Хисарско, голям тракийски храм, носещ сред местното население името Четиньова могила. Последваха други също толкова значими открития, с които българската историческа наука днес може да се гордее. След посочената година посетих няколко пъти с. Старосел и археологическите обекти. Тогава работех предимно в Родопите, проучвайки тракийски светилища, но при всяко едно пътуване в Южна България погледът ми се насочваше към билото на Същинска Средна гора. Няколко причудливи върхове, със скални гребени, разположени северозападно от с. Старосел, привличаха вниманието ми. По интуиция подозирах, че "високо" над равнината се крият големи тракийски светилища и неразкрити старини от времето на древните траки. Мисля, че подобна идея споделих с колегата Китов при едно от кратковременните си посещения в неговата полева база на път за Белинташ в Родопите. Възможността внимателно да наблюдавам билото на Средна гора, но този път от северното подножие на планината, имах през дългата експедиционна есен на 2003 г., когато проучвах римската крайпътна станция sub radices (Суб радице), разположена в близост до село Христо Даново, Карловско. През октомври 2003 г. за пръв път предприех пътуване в Средна гора с колегата Иво Тавитян, археолог от екипа на Георги Китов. Иво вече бе скитал в планината на изток от връх Богдан. Дори можеше да се каже, че я познава добре. Нещо повече - в с.Свежен той имаше вила, която използвахме за изходна база на своите "ловни" походи. Първото "проникване" в планината между с. Каравелово и с. Старосел стана с помощта на Христо Минков от гр. Сопот, който ни закара със своя руски джип до хижа "Фенера". Тогава не подозирах, че тази "съветска" машина ще бъде единствената ни успешна връзка с цивилизования свят при бъдещата, този път наша, експедиция в Средна гора.