В книгата става дума за няколко български писатели: Христо Ботев, Иван Вазов, Захари Стоянов, Алеко Константинов, Тодор Влайков, Елин Пелин, Пейо Яворов, Симеон Радев, Йордан Йовков, Димчо Дебелянов, Гео Милев, Христо Смирненски, Емилиян Станев, Димитър Димов, Никола Вапцаров, Йордан Радичкаво, които са притежавали таланта и потенциала да получат Наградата. А част от тях имат и завършено творчество, достойно за “Нобел”-а. В текстовете се изяснява: 1. Какъв е техният потенциал и жанровият им капацитет. 2. Какви са приносът и посланията им - забелязани и незабелязани. 3. Защо предпочитаме да произвеждаме рано отишли си пророци и мисионери. 4. Всякакви интересни биографични факти за социалния и обществения статус на тези хора и за пропуснатия им шанс да са нобелисти.