Книгата си поставя две основни цели: да анализира културната политика в България в областта на театъра и да опише театралните формации в страната, съществували в периода между двете световни войни през XX век. Това е опит за реконструкция на обществените нагласи към театралното изкуство - на законотворчеството и на административната практика се гледа като наложени консесуси за функциите на развитието на театралния живот и процесът на изграждане на театралната мрежа.