Якоб Лорбер (1800-1864) е роден в Долна Щирия. След завършване на образованието си като учител и музикант, се установява в столицата Грац. Там преподава музика, а при възможност изнася концерти и композира. Но нищетата, особено в по-късните му години, е постоянен негов спътник и въпреки приятелството си със семействата на Анселм фон Хютенбренер (директор на Консерваторията в Грац) и на брат му Андреас Хютенбренер (дългогодишен кмет на Грац), които често го подкрепят в тежки моменти, Лорбер трудно успява да се пребори с немотията. Макар и многостранно надарен, той дълго търси сигурна работа, докато най-сетне със съдействието на Анселм фон Хютенбренер бива назначен за втори капелмайстор в Триестката опера. Лорбер не държи нито книга, нито каквото и да било друго помагало на масичката до себе си, а спокоен и вглъбен плавно движи перото си и без дори за миг да премисля или поправя нещо, реди изречение след изречение като човек, който пише под нечия чужда диктовка. Ето какво споделя той за този вътрешен глас на един от своите приятели на 16 май 1858 година: "Що се отнася до вътрешното слово - имайки предвид себе си - трудно ми е да опиша как се появява то. Мога само да кажа, че долавям това свято слово Божие като кристално ясна мисъл в областта на сърцето си, отчетливо като жива реч. Никой в близост до мен не чува каквото и да е; същевременно обаче за мен този милостив глас звучи по-осезаемо от всеки друг тон, чийто източник е материален." С още по-голяма лекота Лорбер диктува онова, което възприема. Той седи до помощника си и спокойно загледан пред себе си произнася дума след дума в равномерен словесен поток; а когато се случва да преустанови работата си дори за по-дълго, после съумява да продължи мисълта си от мястото, на което е спрял, без да си припомня и ред от вече продиктуваното. През целият си по-нататъшен живот до своята кончина на 23 август 1864 година Лорбер с непоколебима преданост следва това свое призвание - да бъде "писар на Господа". Като най-всеобхватни и поради това може би най-стойностни произведения от богатото му наследство се отличават десеттомното "Евангелие от Иоан" и "Домът Господен". Не по-малко значими обаче са и онези, чиято основна тема е отвъдното, а на първо място сред тях са "Епископ Мартин" (един том), "От ада до рая" (два тома) и "Духовното слънце" (два тома). Като приложение или "бележки" към втория том на "Духовното слънце" Лорбер пише една поредица от разяснения на библейски текстове, които в тази книга са представени под заглавието: "Текстове от Библията - скрит смисъл и тълкувания". Издателство "Лорбер"