Тероризмът (Психология. Идеология. Геополитика)

Продуктов номер: 11823
Изчерпана

Автор: Николай Йорданов | Орлин Загоров
Категория: Военна история и техника, разузнаване
Издателство: Военно издателство
Състояние: Нова книга
304 страници
меки корици
Първо издание: 2007
Народност: българска

---

... През последното хилядолетие на Земята се очертава дълбоко и чудовищно конфликтно разделение – континенти на богати и възрастни и континенти на млади и гладни. Такава е социалната картина и в отделните страни. Продължава тенденцията богатите да стават по-богати, бедните - да остават бедни. И всичко това е резултат от погазването на принципа за социална справедливост. Пак по вина на човека се ограничават възможностите за непрекъснато и възходящо развитие на днешните поколения, което от своя страна обрича идните поколения на екзистенциални рискове. Обработваемите земи не само са стигнали своя таван на продуктивност, но и намаляват всяка година в резултат от човешката дейност. Днес разтлението обхваща и последната, най-висша сфера на еволюцията - човешкия дух. Свидетели сме на безпрецедентно обезценяване, разрушаване на устоите на духовността в световен мащаб. Пред истината, доброто, справедливостта и човечността се издигат непреодолими препятствия, като за тази цел се използват могъщи идеологически централи, специално създадени и щедро финансирани за ускорено промиване на съзнанието на милиони хора, за духовно обезличаване на поколенията с цел човечеството да се превърне в корумпирана, профанирана и лумпенизирана инертна маса, за да бъде лесно манипулирано от икономическата, финансовата и военнопромишлената олигархия. Главната цел е да се приглуши и притъпи съвестта на човечеството, да се обезоръжи човешкият разум. Навярно това имат предвид авторите, които говорят за смъртта на разума. При тези условия особено опасни последици може да има духовната инфантилност (маргиналност), настъпила в резултат на разочарование от неосъществени идеали, мечти, планове, амбиции. Тези последици са още по-тежки, когато до това разочарование се стига след продължително време на заблуда в искрената надежда за крайната победа. Така постепенно се формира състояние на аномия - раздвояване на личността, която започва да живее в един безличен, неидентифициран вътрешно за самата нея свят, събрал в себе си ценности, понякога твърде несъвместими помежду си. Това състояние се определя като маргиналност. Да бъдеш маргинал, означава да живееш в два или повече свята едновременно, без да принадлежиш на нито един от тях, да приемаш външните форми, които определят принадлежността към определена общност, религия, култура, без действително да ги обладаваш. Това означава да нямаш вече собствена система от ценности, а да имитираш чуждата, и то неправилно, тъй като такава имитация предполага определена вътрешна нагласа, дори оригиналност. Появява се чувството за изгубеност и претенциозност, цинизъм и отчаяние. Такава е картината на духовното разложение, чиито характерни черти са: нарастваща престъпност, вулгаризиране на всекидневните човешки отношения, безпардонно поведение и чувство на безнаказаност, мародерство, меркантилност, дехуманизация и десакрализация - основните симптоми на тероризма в неговите индивидуални и групови прояви. Най-общата характеристика на това състояние на съвременното човечество може да се определи като глобализация на бездуховността, която натрапва на света начин на живот, който се характеризира със: • живот на дребно, без високи цели и идеали; • загуба на доверието между хората, тотално отчуждение; • нихилизъм, подчинен изцяло на духа на отрицанието; • живот без полет и въображение, живот за деня, а не за вечността - щастие сега, на всяка цена и с всички средства; • загуба на любовта към другия и другите, към живота, груб егоцентризъм и пълно безразличие към обществените интереси; • липса на съзнание за отговорност и задължения към обществото и присвояване на общото благо за свои егоистични цели - потребителски хедонизъм, стигащ до разлагане чрез преяждане; • комерсиализация на изкуството и постиженията на културата и техниката, превръщайки ги в индустрия за масово и престъпно манипулиране чрез подхранване на първичното, скотското и бездуховното у индивида; • масова десакрализация и дехуманизация. В такава ситуация сред хората се наблюдават два типа поведение. От една страна, непримиримост, съпротива и критична опозиция спрямо натрапената обществена действителност, с ясна представа за бъдещето и свързаната с нея цел, и от друга - униние и отчаяние от картината на обществения живот и проповядване на мрачни декадентски умонастроения чрез средствата на културата - изкуството и науката. Общото наименование на тези две състояния на духа е нихилизъм. Начинът на производство и потребление, начинът на живот, философията на развитието и произтичащата от тях ценностна система, наложени на човечеството чрез такава порочна цивилизация, държат човека в плен на лъжливи очаквания и надежди. В услуга на тази цивилизация се поставят и политици, хора на културата, търговци и корумпирани слоеве от човечеството. Те тласкат света към царството на злото, несправедливостта, потисничеството и насилието. Крайно време е човечеството да излезе от духовната летаргия, в която го държат силите на злото. Светът трябва да се обедини във волята за глобализация на доброто, отхвърляйки глобализацията на насилието, експлоатацията и потисничеството, несправедливостта и безумието на едно малцинство, обладано от амбицията да наложи озверяването и бездуховността като неизбежна съдба на съвременното човечество. Тероризмът и оцеляването служат в тази книга за водеща нишка на изложението. Това не е случайно хрумване, а израз на осъзнаване на една необходимост, произтичаща от логиката на живота. Що е тероризъм? Трудно за дефиниране явление с остри емоционални преживявания или стадий в развитието на противоречие, което се проявява в крайно остра форма. То възниква между хора във връзка с решаване на проблем в социалния и личния им живот и засяга статуса на личността или групата, колектива; борба между влечения, интереси или сили с противоположна насоченост и с почти еднаква мощност. Това е състояние или ситуация, при които силно се накърнява равновесието и се поражда изострено чувство на тревога, страх, усещане за несигурност, уязвимост. А що е оцеляване? Първична воля за съпротива, което е главно условие за самото съществуване. ... Обобщеният израз на кризата на културата представлява нарастваща агресивност на средата. Това е съвкупност от деструктивни фактори и условия, при които животът на човека навлиза в състояние на хаос, вакуум, нарушена хармония на взаимодействието на човека със заобикалящата го среда. Накратко казано - състояние на катастрофа в смисъл на натрупване на фактори и условия с отрицателно и деструктивно въздействие върху организма. Оттук човекът изпада в състояние на колапс на волята и бездуховност, в криза на смисъла , става заложник на потребителския хедонизъм и нихилизма и търси спасение във фалшивото самочувствие на всепозволеност и безнаказаност.