The Black Book: психологическа квантово-теологична философия

Продуктов номер: 17168
Изчерпана

Автор: Ивомир
Категория: Философия - български автори
Издателство: Феникс дизайн
Състояние: Нова книга
ISBN: 9789548890151
192 страници
меки корици
Първо издание: 2009
Народност: българска

---

Началото Кои сме? От къде идваме? Къде отиваме? Първият мъдрец, задал си тези въпроси, слага начало на философията като един вечен стремеж към познанието. От тогава до ден днешен човечеството продължава да гради хипотези и да търси отговори И истински ценното в случая не е дали някога ще бъдат намерени отговорите, а това, че търсенето не престава. Нали в стремежа за откриване на отговори се корени прогресът? А всяка хипотеза създава теория, в основата на която стои желанието за познание. Важно ли е да е вярна? Разбира се, че не. Дори и невярна, тя отново е един поглед към познанието. Според физиците в един отрицателен резултат понякога се съдържа повече информация, отколкото може да се открие в по-положителния. А както казва Джон Кехоу в книгата си „Успехът и парите": ;;Не"-то полага пътя, по който в крайна сметка да стигнем до "Да" Много често си мисля, че не обръщаме внимание на нещата, които ни заобикалят. Приемаме ги просто за даденост. В същото време живеем в свой собствен свят, изграден върху нашия опит, познанието, натрупано през годините и възпитанието, моделът, който сме получили от родителите си. Рядко анализираме себе си, още по-рядко търсим грешките в себе си, не пропускаме възможността да „видим” грешките на другите и да ги обвиним или да им се обидим за това. С годините се „пристрастяваме” към подобен род поведение и то става наша същност. Приемаме го за даденост. Затова и не търсим анализ, не откриваме причини те, които са ни довели до подобно състояние. Следващата глава е именно за това – да осъзнаем колко много неща около нас сме приели за даденост и никога не сме си завали въпроса: „Защо е така?”. Или ако сме го направили някога, то е било толкова отдавна... Защо небето е синьо? Защо има облаци и какво пред ставляват те? Какво е вятърът? Какво е дъгата? Съществува ли пространство, време? Простички въпроси, но на някои от тях, се затрудняваме да отговорим. Целта ми е да направя анализ и дам отговор на част от тях. И това е, защото имам желание всички, които четат тези редове да се замислят, на колко такива въпроси не са отговорили за самите себе си: Защо правя това или онова? Коя е причината? Кой съм всъщност? Не разглеждам ли света така, както само аз го разбирам? Съществува ли друга гледна точка? Мога ли да променя своята собствена? Мога ли да се „поставя” на мястото на човека до мен или срещу мен и да съпреживея неговото състояние? Да го осмисля, анализирам и разбера? Много от вас биха си помислили, че това го правят еже дневно. Че подобен анализ не им трябва. Че имат „достатъчно други проблеми”, за да се занимават и с това. Потънали в собственото си злободневно ежедневие, приемаме дори себе си за даденост. Защото дали ако се разровим в собственото си „Аз” няма да започнем да виждаме неща, които не ни допадат? Всъщност подобно „вглеждане” в себе си води само до едно – преосмисляне и преструктуриране на собствените ценности, цели и идеи, трансформиране на света около нас. Трансформиране по такъв начин, че да е в хармония с вътрешното ни „Аз”. Тогава човек се чувства щастлив. А има ли някой, който да не желае да бъде щастлив? Да - живеем в илюзорен свят! И дори вече не са ни нужни доказателства за това. Отдавна сме свикнали да приемаме и реалността в нейната даденост, без да се замисляме. Може би, защото така е по-лесно! Разтваряме се в рутината и тривиалността, осъществявайки важната си мисия „живот” и... когато все пак решим да се замислим, се самозалъгваме, че вече е прекалено късно да променяме каквото и да е. Поне така е обикновено! Как всъщност протича животът ни? В началото осъзнаваме действителността около себе си - ставаме съзнателни, приемаме на доверие всичко, представено ни за достоверно от хората около нас - наблюдаваме различни необясними явления, но обикновено ги отминаваме безразлично, те така или иначе са необясними! На моменти все пак успяваме да уловим парадоксите, които възникват от „срастването” ни с логиката. Точно тук, по-любознателните от нас, тръгват по пътя на познанието и обикновено стигат до констатацията на Соломон – „трупаш мъдрост, трупаш тъга”! Най-упоритите, които успяват да продължат и да надскочат себе си и елиминират земното притегляне, отправят взор към вселената. И следва най-големият абсурд – точно от тази висока точка на наблюдение, започват да търсят истината. Успяват само тези, които не са се отказали по пътя. И само те я откриват, защото осъзнават най-важното – истината е вътре в нас. В собственото ни мислене, световъзприятие, емоционалност. Постигнали това, всъщност постигаме себе си! И истината! Истината, че сами творим събитията и светът, в който живеем! Истината, че смъртта не е пустота, а преход в цикличността на безвремието. Истината, че сме нужни, необходими за емоционалната съвършенност на познанието. Истината, че сме част от цялото – част от необятността...