ТИХО, ЗА ИЗ ПЪТ Тихите ти ръце, майчице, грижовно заключват преди мръкнало портите, с горещото на дланите, усмихнато топлят вечерята, с вдлъбнатото от сърповете галят страховете ни, на житото с осилите зашиват раните, с прогонената умора постилат миндерите, приспиват ни с млякото, стекло се от менците, после втъкават нежност в шарените месали, чакат луната да изгрее и омесват по равно, майчице, сълзите, болките и сърцето ти в нощвите, с надеждите ти завтасват хляб, изпичат го в жаравата на първите слънчеви лъчи - неизбежни като отлитането на птиците и със силата, стаена в най-тихото им, го затъкват вместо в торбите, между ребрата ни, майчице и ни изпращат по дългия път. Тихите ти ръце, майчице...