КАМБАНАРИЯ Аз лодката си сам по тъмно потопих и кръста сам си окачих на шията, че бях между певците в хора най-трудолюбив, а никога не стигнах до камбанарията. Сега отивах този кръст, от мене позлатен, да върна на монасите от полуострова, с бодлива тел от сушата креслива ограден и по море достъпен само за слуги на Господа. Години тук гласяха ме и мене за слуга, но лющеше се вече на кубетата позлатата и над разпятията Божии - рога ковяха дружно по килиите си братята. И тъкмо бях решил от тях да се деля и крепнех духом с дървоядите в иконата, когато те ме пратиха и кръста да сваля и по-далеч от братството им с него ме прогониха.