Том 01 – Синя и червена България • Лични спомени (1922-1951)

Продуктов номер: 9258
Изчерпана

Автор: Спас Райкин
Категория: Българска съвременна история | Български мемоари и биографии
Издателство: Пенсофт
Състояние: Нова книга
536 страници
меки корици
Първо издание: 2000
Народност: българска

---

Политическо пътешествие срещу ветровете на XX век В случай, че не мога да завърша този сборник, то в архивите ми са запазени хиляди страници по посочените въпроси и ако някой някога се интересува да проучва социалните, политическите и културните събития, които са вълнували българската младеж от преди войната, и проявите на българската емиграция след 9.IХ от около 1930 г. до залеза на нашата епоха в края на XX в., при условие, че тези материали бъдат запазени някъде, то те ще послужат като обилен източник на информация, не само за този автор, но и за цялата българска общественост вън от България. Може бе е още рано да се дава оценка на нашите борби и идеи през втората половина на изтичащия XX в., но за нас, жертвите на тези времена, те бяха много важна изява на отношението ни по българските въпроси. Те могат да се окажат и за бъдещите поколения, така както за нас бяха важни събитията от Предосвобожденските години. За всеки случай едно правилно разбиране на нашата епоха може да послужи като добър урок при определяне съдбата на България и за нейните ръководители, които възрастват сега. По някое време през октомври 1965 г., като член на професорското тяло в Историческия факултет на държавния университет в Щата Ню Йорк, в град Потсдам, аз трябваше да изнеса първата си лекция в един опит за въвеждане тимово преподаване на История на западната цивилизация. Заемайки мястото си на подиума в голямата аудитория, готов да започна дискусията си, аз погледнах масата студенти и съзрях стотиците очи, вперени в мене. На предния ред бяха всички професори от факултета. В един прелитващ момент, аз затворих очите си и в съзнанието ми мигновено проблесна дългия път, който бях изминал от калните улици на малкото българско село Зелениково, през мъки и бурни приключения, до този храм на американската академия, където аз бях призован да празнувам триумфа на моите блянове. Аз бях надмогнал всичките проклятия на съдбите и бях достигнал до върха на моето спасение и изкупление. Ако читателят има търпението да стигне до края на тези страници, то той, или тя ще разбере моите чувства на победа срещу силите на злото, преследващи ме в този век на фашизъм и комунизъм. Аз не се считам герой и тази автобиография не е история на някакъв героизъм. Това е една обикновена история, на един обикновен човек, който се случи да живее в един изключителен век. Преди да завърша този том аз случайно се замислих върху стойността на моите преживелици. Отначало до край те не са изключително моя съдба. Стотици, може би хиляди младежи са преминали по същите пътища. Защо и аз да обременявам нашата литература с тези мои бележки? Бях готов да изоставя целия проект - и спомените за детството, студентството, трудовашката каторга и бягството ми, а после и приспособяването ми и личните и политически борби в чужбина. Този мой ред на мисли се сблъска със съзнанието, че аз дължах изповед на себе си. По време на писането аз изживявах същите чувства, които някога са ме вълнували по повод описаните случки и места и не можех така лесно да ги обрека на забрава.