Том 03 – Държавна сигурност: досие Дезертьори

Продуктов номер: 9256
Изчерпана

Автор: Спас Райкин
Категория: Българска съвременна история | Български мемоари и биографии
Издателство: Пенсофт
Състояние: Нова книга
536 страници
твърди корици
Първо издание: 2002
Народност: българска

---

Държавна сигурност: досие "Дезертьори", Том 3 – Бандит • Изменник на родината • Искариот • Вражеска емиграция • Дезертьор Политическо пътешествие срещу ветровете на XX век Много голяма част от събираната информация ще се окаже невярна, и не проверима. Ние бихме посъветвали читателя да не се смущава от това, освен да си състави мнение за примитивизма на службите и агентите на Държавна сигурност. На този примитивизъм и некомпетентност ние отдаваме това, че те не можаха да ни заловят. Тяхната най-голяма грешка, която ни спаси, беше това, че те арестуваха десет или повече дни след бягството ни зетя на Пелтекови, Васил Атанасов Лазаров. Ако бяха арестували Петър Пелтеков, баща на един от дезертьорите, Стефан, те лесно биха го убедили да ни предаде като му обещаят по-леко третиране на сина му и него самия. Както по-късно аз го опознах що за човек е, особено след като прочетох документите в този том, и получих информация за неговото посещение в моето село (тази информация достигна до мене по средата на януари 2001 г.) аз не се съмнявам, че точно това би било постигнато — предаването ни. Те направиха тази грешка и ние успяхме да се спасим. Читателят на тези документи ще направи сам заключенията си за оперативната негодност на Държавна сигурност. Ние публикуваме тези материали с цел да запазим и направим достъпни изнесените данни за бъдещите изследователи на епохата в която живеем. Макар сега да не се проявява интерес към тази епоха от водещите обществени деятели както отбелязахме по-горе, по причина на това, че те всички са възпитаници на комунистическите школи и всяко напомняне, че в България е имало съпротивително движение против комунизма, в което те не са участвували, но са градили уютни кариери, ги кара да се чувствуват гузни. Но ще дойдат времена, когато по-младите поколения ще се вгледат по-внимателно в изтеклите пет-шест десетилетия, и ще търсят паметниците на нашето минало за тяхно собствено назидание. За тях публикуваме тези документи. По тези документи внимателният наблюдател ще прочете анатомията на злото, което сковаваше Българския народ в продължение на половин век, попаднал в ноктите на политическия терор наченат на 9 септември 1944 г.; ще вникне в психологията и социологията на съпротивителното движение, ще открие социалните и политически корени на това движение; ще съзре безплодните илюзии, заблуждения и неоправдани надежди подхранвани от чуждестранни пропагандни служби и консумирани от вътре от изтерзани от терор антикомунистически настроени младежи; ще научи прийомите на тоталитарната власт за изнудване, подмамване и заплашване на попадналите в нейната мрежа жадни за свобода безпомощни жертви и ще съзнае величината и дълбочината на моралното падение, до което тази власт доведе българското общество. Всичко това - цялата публикувана по-долу документация - неизбежно води до въпроса: каква е разликата между живота на българина в пред-освобожденска България, преди 1878 г., както го виждаха Ботев и Левски, и живота на българина под режима на Държавна сигурност. Такава разлика няма, и на същото основание на което преди 1878 г. се говореше за турско робство, след 1944 г. основателно може да се говори за комунистическо робство — ни повече, ни по-малко. Сега възприетата формула да се говори за "тоталитарен режим" е избягване да се каже истината за този режим. През всичките десетилетия на нашето изгнаничество, ние никога не престанахме да говорим за "комунистическо робство". Публикуваните тук документи са нашето оправдание пред историята - за нашите борби и за нашите жертви против това робство. Едно време Антон Страшимиров, по друг случай, беше казал: "Клаха го така, както турчин не го е клал". Тези негови думи с право биха могли да се приложат към пандурите на Държавна сигурност.