Том 06 - Български национален фронт, Част II - Политически илюзии и конфронтация с двореца в Мадрид: Разцеплението на БНФ

Продуктов номер: 9253
Изчерпана

Автор: Спас Райкин
Категория: Българска съвременна история | Български мемоари и биографии
Издателство: Пенсофт
Състояние: Нова книга
486 страници
твърди корици
Първо издание: 2003
Народност: българска

---

Политическо пътешествие срещу ветровете на XX век “Аз се заглеждам в изгнаническата ни политика и наблюдавам как една по една инициативите ни в борбата за освобождението на България, така както съм ги разбирал и прокарвал, пропадат. Аз се бях заел да изграждам БНФ като демократична организация и да измия опорочените от преди комунизма националисти, но от страна на официалните американски среди това не намери оценка и разбиране, а в средите на БНФ моите усилия бяха сразени от закоравели реакционни елементи. През 1964 г. напуснах организацията. Дори преди това, през 1959 г., БНФ се разцепи и аз неволно се оказах във фокуса на тази криза, макар ударите да бяха насочени срещу Иван Дочев. В същото време от царския дворец се бяха заели да правят конституционно едно Българско представителство в Мадрид, но го направиха така, че аз трябваше да го осъдя. От наша страна ние се опитахме да създадем един Български национален съвет като коалиция на демократически групи, но той се оказа безплодна симулация на Калин, Тончо Тенев и г-жа Гъбенска и не стигна до никъде. В същото време се замесихме с доминираната от украинските националисти организация Антиболшевишки блок на народите, аз служих като главен секретар за две години, предприехме няколко внушителни инициативи, но на края аз се дистанцирах от нея. Тези наши прояви ще бъдат предмет на този и следващите томове от моите спомени.” ... Аз принадлежах напълно на БНФ. Но вече си бях спечелил смъртни врагове и те неуморно работеха против мене, Борис Кларк ме беше наклеветил пред американските власти, че съм бил комунистически агент. Ради Славов ме беше предупредил за това и ме беше посъветвал да се пазя. Тази клевета щеше да се носи на длъж и на шир по българското политическо поле и всеки щеше да я използува, когато и където му станеше нужда. Когато препрочитах кореспонденцията си с проф. Любомир Делин преди месеци*, щях да науча от едно от писмата му, че те, в АБЛ и "Свободна Европа", също чули, че съм бил комунистически агент, пратен в изгнание да разцепва емиграцията. Та и те там са разпространявали тази партенка. Но нищо от това не ме уплаши. Аз си знаех, че по тази линия бях с чисто безупречно минало и нищо не можеше да ме разколебае в дейността ми. Но по едно време тази кампания щеше да стане така агресивна, че с малко колебание бих могъл да свия знамето си. Но и в най-тежките моменти, аз не се поколебах в дейността си, уверен в себе си за истината, която беше зад мене, хвърлях стрелите си наляво и надясно в преследване на идеалите, за които се бях намесил в политиката. С такова настроение се върнах от Торонто и наченах работата си като редактор на "Борба". Следващите две години - 1957-1959 - се намерих в постоянна политическа конфронтация със сили във и вън от организацията, но на края моята линия възтържествува. Тази история предстои да разкажа в този том. Спас Т. Райкин 3 май 2003 г. Страудсбург, Пенсилвания САЩ