Съчинения в 7 тома, Том 2 - Слънцето ме целуна ЦЕЛУНАТА ОТ СЛЪНЦЕТО Целуната от слънцето в началото на пътя. С какво заслужих аз светлинното знамение, което не угасва в най-черен ден и здрачен час? Преминах през годините слънчасала от страсти и желания, запалила от изгрева перо, облъчена от огнени събития, превратности и драми, изпила лъч след лъч надежда за добро. Веднъж ли тежки облаци над гробове и рани? Веднъж ли дълги сенки от измами? Веднъж ли плаках от безсилие и търсех лек?... Но бях. Белязана? Избрана? Но бях целуната от слънцето в един безумен век.