Косовете ми избират ябълки. Ангелите ми избират думи. И аз като че ли не правя нищо. Като че ли снощи съм си забравил сърцето в любов от последен поглед. Но къде беше това? Помня как излязох от себе си. Помня как в парка някой свиреше на празната си шапка амурски валс. След това... Мисля... Но мисли ли се след това?