И така лежат моите двама бащи в софийските гробища - единият под кръст, а другият под звезда. Не съм добър син аз. Рядко ходя при тях. Малките им паметничета са разкривени вече и са покрити с прах от ТЕЦ-а. Всички имат цветя, а те не. Дано тези думи минат за цветя. А съвсем наблизо до Сфийските гробища е гарата. И винаги се чува как свирят влаковете - влковете, които преселват хората от миналото в бъдещето. Там на перона се блъскат и нашите суети.