"Бин или Пътуването за Пекин", "един блян в проза", както го определя Фриш, излиза през 1944 г. "Вървях. Вървях след един копнеж, за който не си струва да се говори, защото - добре знаем това, и то ни кара да се усмихваме - всяка година се завръща отново, сигурно от сезона, една мартенска носталгия по новия човек, в който да се преродиш, така че по странно приятен начин да си струва да говориш, да мислиш за разни неща и дори да се въодушевяваш, носталгия по първите дълги разговори с някоя непозната жена. О, да скиташ така из нощта, без да те е грижа за никакви граници! Никога повече няма да прекрачим някоя от онези, които са в нас. - Кажете честно - помоли ме тя, -има ли място, където всичко това е възможно? - Копнежът е най-доброто в нас... - Питам има ли такова място. Вижте, за мен това място е Пекин. Навярно ще ми се смеете. В края на краищата това не е нищо повече от една дума, една златна фантазия, а фантазиите, казват, съвсем не отговаряли на действителността."