Том 6 – Поетическото изкуство

Продуктов номер: 10607
Изчерпана

Автор: Любомир Левчев
Категория: Литературна критика
Издателство: Захарий Стоянов
Състояние: Нова книга
246 страници
твърди корици
Първо издание: 2006
Народност: българска

---

Съчинения в седем тома, Том 6 – Поетическото изкуство ВМЕСТО ПРЕДГОВОР И ВМЕСТО СЪДЪРЖАНИЕ Тази книга съдържа цикъл лекции и някои слова, произнесени устно и по-късно обработени, но с желание да се запази характерът на беседа. Поетическото изкуство е една твърде просторна и деликатна тема. Целта ми е била не да се направи подробно научно изложение, а да се изповяда едно лично творческо кредо. Никъде субективният елемент не е тъй силен, както в поезията. Колкото поети - толкова поетики. Но колкото са по-искрени и своеобразни, дори с несъвършенствата си, те изграждат общите „закони" на поетическото изкуство. Тук някои от проблемите (и навярно най-важните) съдържат оспорими мисли, предназначени за онези, които вече добре познават философията на поезията. Но в по-голямата си част текстът е обръщение към младите — онези, които търсят ключ към изящната словесност. Из първото издание от 1986 година Р. S. Минали са двадесет години. Достатъчно, за да гледам текста като чужд. Има думи, които днес не бих казал. Някои звучат дори смешно. Но няма да ги махна. Времето може да си позволи веднъж да ги внушава, друг път да ги отрича. Аз не мога. Градинарят е длъжен всяка нова пролет да изрязва сухите клонки. Аз не съм длъжен. Оставям на вятъра и редакторите да свършат тази работа. Голяма част от първоначалния текст е възникнала спонтанно, като импровизация на катедрата. Нека тези саморасляци сами да се оправят. Някои пасажи имат неприятния цвят на идеологическо пристрастие, нещо като червена глина по лачени обувки, защото книгата се занимава с естетически, а не с политически проблеми. Това не звучи изискано. Но нека се знае какъв път е трябвало да изгазим. Пък и днешният читател е добре имунизиран срещу ухапванията на старите бродещи призраци. Миналото е застреляно от упор в тила, и то от тези, които го съчиняваха. Така че не виждам никаква опасност. В средата на вече миналия XX век Андре Бретон обяви края на сюрреализма. Беше нещо достойно. В края на века последните вождове на построения съветски сюрреален социализъм предпочетоха да го убият и да продадат трупа му, вместо да обявят честно неговото изчерпване. Сред това бойно поле на илюзиите съм заровил няколко изречения и пасажи, но не защото се отричам от техния наранен смисъл, а по чисто санитарни причини. Значително повече са прибавените редове. Нямам и няма да имам необходимата дистанция от време, за да разбера кои са разумни, кои са емоционални. Но всички са искрени. Тези лекции са четени в Софийския университет през учебната 1983/1984 година, в Шуменския университет през 1998 година и отново в Софийския през 2002/2003 година. Благодаря на всички, които инспирираха това издание. 2003 Р.Р.S.: Този шести том фактически представлява трето издание на лекциите ми "Поетическото изкуство", след като ги четох и в Бургаския свободен университет през 2005 г. Освен някои незначителни фактологически корекции, тук съм добавил един нов раздел - портрети на поети, с които ме е свързвала творческата съдба. Давам си сметка, че това са по-скоро щрихи към моя собствен портрет, отколкото към техния. Но, когато става дума за поезия, такъв субективизъм е не само неизбежен, той дори е задължителен. Това важи за цялата книга. С тази трета бележка искам да се зарека като Август: Acta est fabula.