Топонимията на Плисковско-Мадарския регион

Продуктов номер: 25239
Изчерпана

Автор: Борис Симеонов | Елена Иванова
Категория: География, пътеводители | Езикознание, лингвистика, семиотика, филология
Издателство: Астарта
Състояние: Нова книга
ISBN: 97895436500956
356 страници
меки корици
Първо издание: първо издание, 2010 год.
Народност: българска

---

Монографията е колективен труд на проф. Борис Симеонов, преподавател ПО езикознание в Шуменския университет, и на неговата асистентка Елена Иванова. Тяхното изследване обхваща район от Североизточна България - там където е била люлката на Първата българска държава и където е бил нейният политически и културен център, съсредоточен в първата българска столица Плиска. Недалеч се намира и култовото селище Мадара, което е с още по-стара история и с голямо културно-историческо значение.
Географски изследваната територия обхваща част от Провадийското плато, Плисковското поле, известно с по-старото си име като Абобско поле, както и част от областта Лудогорие, чието старо име Делиорман отдавна е станало синоним на далечно, затънтено място. В топонимично отношение тази част от територията на България е една от най-слабо проучените.
Корпусът на обработка и на научно изследване е микротопонимията на 42 селища. Повечето от селищата са влизали в рамките на бившата Новопазарска околия. Монографията е структурирана подобно на публикуваните топонимични изследвания в България, но не следва напълно класическия за страната ни модел. Включва общ историко-географски преглед на района, сведения за историята на всяко едно населено място, общ лингвистичен преглед на топонимите и речник. От лингвистична гледна точка топонимите са разгледани като домашни, заети, хибридни и чужди. Има обща фонетична характеристика на имената, представени са и типичните словообразувателни модели. Липсва семантична класификация. В речника са събрани данни и са предложени етимологии на повече от 5300 имена на местности, селища, водоизточници и други географски обекти. Особен интерес представляват някои названия, чийто произход се определя като прабългарски.
Целта на монографичното изследване е да попълни едно от белите петна върху топонимичната карта на България и да запази за поколенията онова топонимично разнообразие, което се помни от възрастното население и за което има информация през 80-те години на XX век. Местоположението на района, превратностите на историята и етническите особености са предпоставка за съществуването на различните по форма и произход местни имена. В тях са дълбоко втъкани изключително ценни данни за историята на езика, бита, културата и религията на местното население, а така също и за характерните в района демографски процеси.