Tragedii

Трагедии

Продуктов номер: 30589
Изчерпана

Автор: Еврипид
Категория: Антични автори
Издателство: Ерго
Състояние: Нова книга
ISBN: 9789548689359
3689 страници
меки корици
Първо издание: първо издание, 2012 год.
Народност: старогръцка
Преводач: Доротея Табакова, Тамара Петринска


Еврипид (485-406 пр. Хр.) е най-младият от тримата известни старогръцки трагически поети. Роден във века на Перикъл, в разцвета на класическа Атина, той е свидетел и на нейния упадък по време на Пелопонеската война.

Античните биографи описват пестеливо живота му. Еврипид страни от активна обществена дейност, предпочита уединението. Пише трагедии от 18-годишен, но успява да постави своя творба доста по-късно. През дългия си творчески път той рядко получава награди и признание: съвременниците му го възприемат като новаторски и прекалено рационален, изобразяващ, според Аристотел, хората „не такива, каквито трябва да са, а такива, каквито са”. Блестящото образование, което получава, както и общуването му с видни философи му носят прозвището „философ на сцената”. В творбите си често използва рядко срещани версии на античните митове и ги обогатява с измислени от самия него сюжетни ходове.

Написал е повече от 90 трагедии, от които до нас са достигнали едва 17 и една сатирна драма.



Над мене неочаквана беда
стовари се и ме съсипа. Искам
по-скоро смърт, животът отмиля ми.
За мене моят мъж бе всичко, зная,
а той излезе зъл и недостоен.
От всички живи и разумни твари
най-жалки и нещастни сме жените.
Отпървом си купуваме съпруг
прескъпо – и ни става господар
на тялото: от зло по-зло излиза.
А най-голямо зло е, че не знаем
добър е или лош. А пък раздяла
не прави чест на никоя жена.
Ако пък непознати обичаи
и нрави трябва тя да усвои,
налага й се да е ясновидка,
та, без да са я учили, да знае
как трябва да угажда на мъжа си.
И колкото и да сме му покорни,
щом случим доброволно във ярема
съпругът да се впрегне – сме щастливи.
Ако ли не – смъртта е по-добра!
Мъжът, щом досадят му всички вкъщи,
навън излиза да се разтуши
с приятели, или пък със връстници,
а ние сме сами във своя дом.
Разправят те, че ние си живеем
във безопасност, а пък те воюват.
О, глупости! Три пъти в бой ще вляза
със щит, вместо един път да родя!

Из „Медея“