Тракийски култов център Старосел

Продуктов номер: 6483
Изчерпана

Автор: Георги Китов
Категория: Археология | Балканският полуостров преди Аспарух | География, пътеводители
Издателство: Славена
Състояние: Нова книга
47 страници
меки корици
Първо издание: второ издание, 2003
Народност: българска

---

ТРАКИЙСКИ КУЛТОВ ЦЕНТЪР СТАРОСЕЛ С едно твърде дълго пътувало писмо в началото на 2000 г. ми беше съобщено, че край Старосел в Хисарско "в най-голямата могила над селото е открита от иманяри може би най-голямата гробница с фасонирани камъни". "През деня иманярите маскират входа. Работят през нощта." Бях привикнал на подобни съобщения за "епохални" открития, почти винаги опровергавани след проверките намясто. Нямах основание да обърна вимание на писмото. Беше зима, студ, сняг. Знам, че иманярите са луди, но чак дотолкова... Бяха ме водили на тази и на друга могила през 1991 г., когато ръководех разкопките на могилен некропол между Красново и Кръстевич на запад от Старосел. Голямата могила просто се вписваше в пейзажа като връх на голям хълм. Няколко грубо обработени каменни блока в периферията на "хълма" и по склона на юг се бяха изтърколили безредно, но те не заслужаваха определението "фасонирани". Другата могила в местността Манастирчето на средата на пътя между селото и голямата, изглеждаше по-интересна. Два пъти по-малка, тя е обрасла в гъста и висока дъбова гора. Един тунел беше прокопан от южния край навътре и се твърдеше, че в него търсачите на съкровища са попаднали на каменен зид. Изцапани и уморени, след като не бяхме видели и половин камък, приехме поредното решение повече да не се подвеждаме по приказки за иманярски "открития". Следващата година решението ни изглежда е било забравено, защото се озовахме отново в Старосел да спасяваме новооткрита от иманяри гробница в Рошава могила на запад от селото. Този път не бяхме излъгани, но се оказа, че става дума за проучена от големия български археолог Иван Велков гробница. Разкопките ни не бяха напразни. Доуточнихме плана на съоръжението, добрахме се до факти, които са убегнали от погледа на д-р Велков, намерихме нови материали. В края на февруари 2000 г. авторът на писмото започна да се обажда по телефона. Разказваше за ограда около могилата, стълбища, коридор, широка повече от 4 м фасада, фронтон с пластично украсени блокове и дори букви по тях.