Третият път • Обновлението на социалдемокрацията

Продуктов номер: 6281
Изчерпана

Автор: Антъни Гидънс
Категория: Актуални политически анализи
Издателство: Прозорец
Състояние: Нова книга
159 страници
меки корици
Първо издание: 2000
Народност: американска
Преводач: Майя Грекова

---

ПРЕДГОВОР Разглеждам тази кратка книга като принос към дебата за бъдещето на социалдемократическата политика, който понастоящем се води в много страни. Основанията за дебата са достатъчно очевидни — разпадането на "консенсуса на благоденствието", господствал в индустриалните страни до края на 70-те години, окончателното дискредитиране на марксизма и дълбоките социални, икономически и технологически промени, които предизвикаха всичко това. Далеч по-неочевидни са ответните действия, както и дали изобщо социалдемокрацията може да оцелее като специфична политическа философия. Аз вярвам, че социалдемокрацията може не само да оцелее, но и да просперира както на идеологическо, така и на практическо равнище. Но тя може да направи това, ако социалдемократите са готови да преосмислят своите предишни възгледи много по-задълбочено, отколкото повечето от тях са го направили досега. На тях им е нужен трети път. Както обяснявам в този текст, терминът "трети път" няма особено значение сам по себе си. Той е употребяван много пъти в предходната история на социалдемокрацията, а също и от мислители и политици със съвсем различни политически убеждения. Аз го използвам тук, за да насоча към социалдемократическото обновление — настоящият вариант на периодичното преосмисляне, което социалдемократите е трябвало да осъществяват твърде често през миналия век. В Англия "третият път" започна да се свързва с политиката на Тони Блеър и на новите лейбъристи. Политическите убеждения на Тони Блеър често се сравняват с тези на новите демократи в Съединените щати и наистина съществуват близки и преки контакти между новите лейбъристи и новите демократи. Както се твърди, "подобно на правителствата на Тачър и на Мейджър, правителството на Блеър търси вдъхновение отвъд Атлантика, а не отвъд Ламанша. Неговата реторика е американска; американски са интелектуалните влияния, оформили неговия проект; неговото политическо поведение е американско." Това твърдение не е напълно вярно. Например програмата на лейбъристите за трудова заетост може и да е наименована по американски маниер, но безспорно черпи вдъхновението си по-скоро от скандинавските програми за активен пазар на труда отколкото от Съединените щати. Дотолкова доколкото все пак съдържащото се в твърдението наблюдение е валидно, от коригиране се нуждае акцентът. Въпреки че е оживен и интересен, дебатът около новите лейбъристи продължава до голяма степен да е в неведение относно сходните дискусии, които се водят от известно време сред социалдемокрацията на европейския континент. Скъсването на Тони Блеър със старите лейбъристи е значимо постижение, но подобно скъсване беше направено от почти всички социалдемократически партии на континента. В много отношения дебатът в Обединеното кралство трябва да догонва по-напредналите сектори на континенталната социалдемокрация. Но Обединеното кралство също е в състояние да има активен принос в очертаващите се нови идеи. Вместо просто да адаптира американски тенденции и схващания, Англия би могла да бъде оживен център на продуктивно взаимодействие между Съединените щати и континентална Европа. Повечето континентални държави нямат опит от продължителни периоди на неолиберално управление, какъвто има Обединеното кралство. Независимо от това какво друго е могло или не е могло да направи управлението на Тачър, със сигурност то разтърси британското общество. Маргарет Тачър, подобно на повечето неолиберали, не беше обикновен консерватор. Развявайки знамето на свободния пазар, тя атакуваше установените институции и елити, докато нейните политически програми придаваха допълнителна сила на промените, обхващащи вече цялото общество. Лейбъристката партия и нейните интелектуални симпатизанти първоначално отговориха, най-вече потвърждавайки старите възгледи на левицата. Но изборните неуспехи, които партията претърпя вследствие от това поведение, неизбежно стимулираха нова ориентация. Като резултат политическата дискусия в Обединеното кралство в някои отношения беше много по-освободена отколкото в социалдемократическите кръгове в Европа. Оформилите се в Англия схващания биха могли да имат пряко отношение с дебатите на континента, макар и в повечето случаи да се разгръщат на фона на различен декор.