Третият разстрел

Продуктов номер: 7264
Изчерпана

Автор: Марин Георгиев
Категория: България след Освобождението до 1944г. | Литературна критика
Издателство: ВИК Св.Георги Победоносец | Литературен форум
Състояние: Нова книга
311 страници
меки корици
Първо издание: 1993
Народност: българска

---

ВМЕСТО ПРЕДГОВОР “Никой човек не притежава смелост, но кой да е може да хлътне в героизма слепешката, по невнимание, както се строполяваш в отвора на някой канал, зеещ посред тротоара.” Уилям Фокнър Нито един ред от написаните досега не предизвика у мен вълнение (а само раз-(из)-следователска стръв) освен горните: заглавието и цитатът. В тях е цялостната ми теза, скритият конфликт между личността и времето - приживе и след смъртта, та чак до наши дни. А може би вълнението ми идва и от започването - началото на целия дълъг-предълъг текст, комуто виждам обема, композицията, края дори, но не и точния размер - 400-500 страници. Пиша на пресекулки: чака ме труд, който върша за пръв път - множество справки и съпоставки, цитиране на спомени и документи, възможните изводи от тях, как би могло да е, преди да е + враждебността на ония, които с всички сили са участвували в създаването на един мит (те първи ще изпищят - бранейки го, бранят себе си), както и не по-малкото доволно потриване на ръце от ония, които поради новата политическа конюнктура са предварително настроени отрицателно към личности като Вапцаров и виждат всичко опростено. Допускам разочарованието и на едните, и на другите, но аз не мога да бъда като тях. Хем трябва да се пазя да не вземам отношение, хем не мога да не взема. В края на краищата няма как да се спася от себе си, няма как да не изложа една версия - моята. И макар че досега съм написал около 60 страници - по моему най-трудните и най-спорните, макар че започнах някак си отзад напред (според мен нормално, като имам представа от цялото), едва се сдържам да съм спокоен. Натискам химикалката максимално по листа, прокъсвам го почти, за да забавя вървежа и. Такъв вид писане ми прилича на оглозгване на кокал от куче. Трябва така да обереш месото по него, че да не остане нищо за следващите кучета. Към същото се стремях в "Крах на митологията" - засегнатите да не могат да ми противопоставят нито един съществен аргумент освен емоции. Както впрочем и стори един от засегнатите - обвини ме в злоба и клевета. Първото е несъстоятелно (като изключим това начало, никога досега и във всичко, което съм написал, което ми предстои да напиша, не влагам никакви чувства). Те са преди това, когато се раждат идеите, мислите, но при самото им излагане аз съм хладен, бездушен дори, …