Троянският кон

Продуктов номер: 11074
Изчерпана

Автор: Александър Кертин
Категория: Исторически политологични изследвания
Издателство: Аб Издателско ателие
Състояние: Нова книга
230 страници
меки корици
Първо издание: 2007
Народност: българска

---

Троянският кон • Опит за психоисторически анализ на българския политически радикализъм След тази заявка е необходимо да дефинираме едно основно понятие (което употребихме току-що) - понятието „колективен манталитет”. Известно е, че то няма напълно задоволителна дефиниция, но добри опити не липсват. Ще приведем два такива. Първият е на Жорж Дюби: „... какво разбирахме ние под манталитет: това е система (именно система) в движение, явяваща се по този начин обект на историята, но при това всички нейни елементи са тясно свързани един с друг; това е система от образи, представи, които в различни групи или страни, съставляващи обществената формация, се съчетават по различен начин, но винаги лежат в основата на човешките представи за света и за своето място в този свят и следователно, определят постъпките и поведението на тези хора”. („Развитие на историческите изследвания във Франция след 1950 г.” - сп. „Одисей”, М., 1991 г.) Вторият е на Жак льо Гоф, цитиран по Сол Фридлендер - („История и психоанализа”, С, 1993 г.) „Равнището на историята на манталитетите е това на ежедневното и автоматизираното, това, което се изплъзва от индивидуалните субекти на историята, тъй като разкрива неличния характер на тяхната мисъл, това, което Цезар и последният войник от неговите легиони, Сен Луи и селянинът от владенията му, Христофор Колумб и морякът от неговите каравели имат общо...” В първата част на изследването ще разгледаме локалната специфика на универсалното. „Универсалните”, чието специфично историко-културно актуализиране ще анализираме, са три: първо, ориентацията в пространството, начинът на отграничаване от „другите”; второ, характерното за общността преживяване на времето; и трето, отношението към Центъра (Храма, Планината) - онова високо място на връзка с трансцендентния Абсолют, чрез което човекът получава Истината и божията милост. След като се доберем до универсално-специфичното в българския колективен манталитет, ще можем във втората част да мислим как то се трансформира в политическо. И ще установим, че същностните черти на българския колективен манталитет се проявяват в политическата сфера като радикализъм, като стремеж за радикална промяна в съществуващия световен ред. Тогава ще забележим, че тук се разиграва, на абстрактно равнище, разбира се, сюжетът с Троянския кон - решаващите удари срещу „нас” са били нанасяни отвътре, откъм „крепостта”, но механизмът, чрез който е ставало това, е бил конструиран отвън. Може би слепият гений на епическата поезия е възпял съдбата на древна Троя и други аналогични съдби? Може би още прабългарите са преплували Дунав върху гърбовете на „троянски” коне?... След като стигаме до тези въпроси, значи ще се опитаме в крайна сметка да дадем и един от възможните отговори на генералния въпрос, зададен от Петър Мутафчиев в „Книга за българите” по следния начин: „На какво се дължи тъй странната ни съдба, която не може да бъде случайна, щом като с такава закономерност се проявява през всичките периоди на историческото ни съществувание?”