Религиозно-култовите мюсюлмански епиграфски паметници са многобройни и са едни от най-трайните паметници от времето на турското владичество на Балканския полуостров. Те отразяват големите политически, обществени, икономически, социални, демографски и културни изменения в годините на Османската империя. Свързани с мюсюлманските религиозно-култови сгради и паметници, те разкриват социалното разслоение, развитието на турския феодализъм и особено ролята на мюсюлманското духовенство. Те спомагат за изясняване на проникването и разпространяването на исляма и различните негови направления, тяхната роля в укрепването на турския феодализъм, задачите, политическото и социалното предназначение и обществени функции на култовите институции, които са заемали централно място във всестранния обществено-политически, духовен и културен живот в Османската империя. Затова турските епиграфски паметници въобще и турските култови епиграфски паметници специално представляват важни писмени извори за историята, археологията, архитектурата, езикознанието. Особена значимост имат епиграфските паметници от първите столетия на турското владичество, които са оскъдни откъм документални и литературни извори.