Ученият и политикът

Продуктов номер: 6045
Изчерпана

Автор: Макс Вебер
Категория: Обща теоретична политология
Издателство: ЕОН-2000
Състояние: Нова книга
182 страници
меки корици
Първо издание: 2000
Народност: сборник
Преводач: Колектив

---

ВЪВЕДЕНИЕ Реймон Арон Макс Вебер бе човек на науката; той не бе нито политик, нито държавник, а само при случай - политически журналист. Ала през целия си живот, ревностно загрижен за държавата, не престана да изпитва един вид носталгия по политиката, сякаш крайната цел на неговото мислене трябваше да бъде участието му в действието. Той принадлежеше към поколението, което в зрялата си възраст стана свидетел на разцвета на германската империя, на падането на Бисмарк и поемането на отговорностите от младия император. Последните петнадесет години на XIX век - за Макс Вебер години на формиране между двадесет и тридесет и петгодишна възраст - са белязани както от развитието на социалното законодателство, от първите лични вмешателства на императора в дипломацията, така и - още по-дълбоко - от рефлексията върху наследството на Бисмарк. Каква е мисията на Германия след завършването на обединението? Каква трябва да бъде нейната роля на световната сцена? Какъв режим може да възстанови единството на нацията? Поколението на Макс Вебер спонтанно си поставя такива въпроси, на които историята ще дава трагични отговори. Също така мотиви от най-лично естество обясняват неговото поведение. Той не престана да подчертава, че политиката няма място в аудиториите, повтаряше, че добродетелите на политика са несъвместими с тези на учения. Но неговата загриженост да ги разграничи не бе по-силна от разбирането му за връзката между двете дейности. Не можеш да бъдеш едновременно човек на действието и изследовател без да засегнеш достойнството на едната и другата професия, без да измениш на призванието и на едната и на другата. МЕЖДУ НАУЧНИЯ И ПОЛИТИЧЕСКИЯ РАЗУМ Румен Даскалов Двете прочути лекции на Макс Вебер, включени в тази книга, са изнесени от него пред студенти в Мюнхенския университет през 1919 г., една година преди смъртта му. Техен предмет са политиката и науката като особени полета на професионална дейност и лично призвание. Интересно е, че самият Вебер до края на живота си остава раздвоен между тези две различни житейски поприща. Наистина, няколкото негови опита за по-убедително навлизане в политическия живот на Германия не са особено успешни - било защото не го оценяват като политик, било поради непригодността му за политически компромиси, които са същина на политиката. Но Вебер, който живее по времето на кайзер Вилхелм и Първата световна война и е свидетел на избухналите в нейния край революции, запазва интереса си към политиката и следи отблизо вътрешно- и външнополитическите събития. Освен от актуалната политика той се интересува теоретично от политическите образувания и системи на управление, от тяхното историческо развитие, както и от професията на политика. В крайна сметка Вебер посвещава своя живот на науката - и то с почти несрещана страст и интензивност, с един направо свръхчовешки порив към знание. И все пак той не е академичен учен в тесния смисъл: не само защото болест му попречва да се заеме с академично преподаване, а понеже не се задоволява единствено с научните занимания и не се затваря в тясно академичен кръг. В самата си научна дейност той навлиза в много области и поставя на разглеждане фундаментални проблеми на модерността.