"А отсреща, в подножието на този хълм, където бе гробището, се случваше нещо неописуемо, нещо изключително зловещо, изродено и гнусно, което умът ми все още отказваше да приеме в истинската му същност! Там, в този осквернен от злите сили некропол, на фона на сияйната лунна светлина видях ясно как ОГРОМНИ ОРДИ ОТ МЪРТЪВЦИ ИЗЛИЗАТ ОТ ГРОБОВЕТЕ СИ и се стичат като черна лава по тъмните улици на селото! Възкръсналите се придвижваха с разкривените си, патологични и пъплещи походки, подреждайки се в някаква пъклена закономерност, завземайки бавно и методично всяка една уличка, като ле по лека се приближаваха към централи зона. Чувах отчаяни човешки писъци и стонове, наред с чупене на стъкла и разбиване на врати! Откъм катедралата се извиваше грозна мелодия, която сякаш теглеше и приветстваше мъртъвците да пристъпват все по-напред, а някъде зад нас, където трябваше да се намира Сборището, продължаваха да ехтят злокобните, убийствени и магьоснически слова, извисяващи се като гибелна тягост над цялата гротескна епопея: - ...Фтогул усек гдефтон удур! Агот гдег усед офталиган гшег! Загур птолу есаг бдаб...!"