ЪНДЪРГРАУНД
Светът ухае на летище
и мисълта за зарево
не означава,
че след миг
ще
сме пред окултното дърво.
То няма корени
и в сянка
са облите му брегове,
където
се унасят в дрямка
звероподобни страхове.
Съзнанията не пътуват
при липсата на висини
и нищо,
че не съществуват
недосегаемите дни,
щом ураганът е повикал
стена от вулканична прах...
Дано
да не изпита никой,
което вече преживях!