“Възрожденци” съдържа портретни и проблемни студии върху творчеството на видни възрожденски писатели (Паисий Хилендарски, Софроний Врачански, Георги Раковски, Петко Славейков, Любен Каравелов, Христо Ботев, Стефан Стамболов и др.), както и статии, посветени на българските учени Михаил Арнаудов и Петър Динеков. Трудът е с висока изследователска стойност, базиран е върху богат документален и теоретичен материал и има основополагаща роля за дисциплината история на българската възрожденска литература. Доц. д-р Кирил ТОПАЛОВ (1943) завършва специалността Българска филология в СУ "Св. Климент Охридски" и защитава докторска дисертация под ръководството на изтъкнатия учен акад. Петър Динеков. Преподава история на възрожденската литература във факултета по славянски филологии на Софийския университет. През 1978-1979 г. специализира новогръцка филология в Атинския университет. През 1992-1994 г. преподава в университета в Екс-ан-Прованс (Франция). През 1996-1998 г. е директор на Народната библиотека "Св. св. Кирил и Методий". От 1998 г. до 2002 г. е извънреден и пълномощен посланик на България в Гърция. Освен като изследовател на възрожденската литература той е известен и като белетрист и драматург. Член е на Сдружението на българските писатели, на Световния ПЕН, на Съюза на българските журналисти, на Световната елинистична академия "Аркадия" и на други международни научни и писателски дружества. Автор е на книгите: "Споделено за поезията", "Петко Славейков", "Проблеми на Възрожденската поетика", "Григор Пърличев", "Проблеми на българската възрожденска литература", "Христо Ботев. Поетически път" и др. Успех сред читателите и критиката имат неговите романи и повести "Бягай, обичам те", "Бъди благословена", "Не се сърди, човече", "Маймунска история", "Нерви", както и поставяните в различни театри в България и чужбина негови драми, като "Притча за философа"; "Вива академия"; "Страшният съд"; "Нерви за любов"; "Игра на мъж и жена"; "Елате ни вижте" и др.