Проф. дфн ДОЧО ЛЕКОВ (1928-2003) е роден в гр. Ямбол. Ръководител на Секцията по българска литература до Освобождението в института за литература при БАН и дългогодишен преподавател по възрожденска литература в Софийския и в Пловдивския университет. Председател на комисията при ВАК. Проучва проблеми на литературната история и култура, на текстологията, книгознанието, на връзките на фолклора с литературата, на архивното дело през възраждането. Автор е на монографиите "Проблеми на българската белетристика през възраждането", "Васил Друмев - живот и дело", "Литература-обшество-култура", "Писател-творба-възприемател през Българското възраждане", "Българска възрожденска литература", "Български възрожденски литературни и културни средища в чужбина", "Възрожденски процеси и творци в Южна Тракия и Македония" и др. Един от авторите на "Справочник за български писатели" (на английски език). Открива, проучва и публикува "Ръкописните учебници на Добри Чинтулов". Издава архивни материали и събрани съчинения на именити възрожденски писатели. Двутомникът "история на литературата и на възприемателя през Българското възраждане" е панорама на историята на българската възрожденска литература. В нея се разглежда формирането на представителите на литературните поколения и приносът им в развитието на българската литературна култура и вкус, ролята на българските духовни центрове, на периодичния печат, театъра, книгоиздаването, преводната литература, литературните и културните дружества и институции и др. Представени са възрожденските процеси след Освобождението в България и в земите, останали под османска власт.