МОЛИТВА ЗА МОЕТО ЦВЕТЕ По-добре е да ме тресне гръм нейде из стърнище или угар. Лудвам да те чакам - и не съм свестен да направя нещо друго. Дишам невзривени синеви. И се хвърлям в пропасти зловещи. И над мене изгревът кърви като стиснат палец с яки клещи. Срутват ми се в мозъка ята. Къртят ми се небеса беззвездни. Триж проклет поет да бъда ща с моите издъхнали поезии. Моите гнезда посече сърп. Кукаха ме грешни кукувици. В небеса, продадени на търг, грееха ми твоите зеници. Господи, ела - и го спаси дай му синева - и дъх за полет! Теб, момиче - цвете из роси -въз което падам и се моля.