Увод в екзистенциализма

Продуктов номер: 6375
Изчерпана

Автор: Еманюел Муние
Категория: Съвременна философия
Издателство: Емил Димитров | Славика Радомир
Състояние: Нова книга
141 страници
меки корици
Първо издание: 1993
Народност: френска
Преводач: Елена Вечева

---

Въведение Модата на екзистенциализма трябваше да бъде последната абсурдност на века: предмет на всекидневното празнословие стана една философия, целият смисъл на която е да ни изтръгне от празнословието. Някога повърхностните умове имаха достатъчно инстинкт и когато държаха да опият плиткоумието си с красиви обяснения, се пояха само с мисловна пяна. Повърхностните са днес толкова повърхностни, че в склонността си към възбудители са налетяли точно на онзи рояк от учения, в който всяка рефлексия се прокарва чрез смъртна присъда над повърхностността. Те дори не знаят за това. Щом нещастието на света се затвори между стените на кафенето, където говорят за него, сърчицата им се успокояват. Такава е първата беда на екзистенциализма. Но тази гротескна беда вече събужда интереса: подигравката е обичаен посетител в предверията на боговете. Една беда никога не идва сама. Ако има дума, която сякаш говори сама за себе си, и то безпогрешно, това сигурно е думата екзистенциализъм. Но напускайки обществото на философите, за да влезе в света, именно тя ще означи една мода, която превръща нищото в тъкан на екзистенцията (По-нататък "екзистенция" ще се превежда в смисъла на "човешко лично съществуване", но ще поеме значението, с което екзистенниалистката традиция тепърва я натоварва, заедно със славянския корелат на думата, който ще се употребява във всички останали случаи, включително и що се отнася до производните и ("екзистирам", "екзистиращ" и пр.) "Екзистенция" — за да се запази етимологическият заряд и защото терминът вече е придобил гражданственост; "съществуване" и производните и - за да се съхрани двойствеността на ежедневен и метафизичен смисъл, които съжителстват в "existence". - Б. пр.). С изключение на някои по-просветени кръгове никой не се съмнява, че "екзистенциализмът" представляваше най-богатото и пълноводно течение на съвременната философия още по времето, когато големият талант на Жан-Пол Сартр е подхождал към конфитюра без посредничеството на екзистенциалния психоанализ. Не става дума да се отвърне на удара с удар и да се изключи Жан-Пол Сартр от екзистенциализма, понеже светското крило на неговото влияние мошеничества с етикетите. При все това е време да отдадем всекиму дължимото и, отстранявайки модната шумотевица, да въдворим Сартровата смес от екзистенциализъм и инекзистенциализъм в собствената и ситуация: тя е последната издънка на една от екзистенциалистките традиции, която води началото си от Хайдегер и се е самоконституирала в радикална опозиция спрямо основателите на модерната философия на съществуването. Намерението ни тук е да възстановим тази традиция в нейната забравена пълнота. Всъщност тя, повече от всяка друга, има какво да каже на отчаянието на съвременния човек, но нейното послание не е отчаяно послание; никоя друга не ни въоръжава по-добре срещу неговите лудости, но срещу слепите лудости тя предлага нещо по-добро от една трезва лудост. В буквалния смисъл всяка философия е екзистенциалистка. Науката подрежда видимостта, индустрията се занимава с ползата; човек се пита какво би правила една философия, ако не изследваше съществуването и съществуващите. Все пак името екзистенциализъм се свързва по-охотно с определено течение на модерната мисъл. То (във френския текст: "Тази мисъл") би могло да се характеризира много общо като реакция на философията на човека срещу ексцесията на философията на идеите и философията на нещата. За него първият проблем на философията е не толкова съществуването в цялата му протяжност, колкото съществуването на човека. То упреква традиционната фило, че твърде често е пренебрегвала този проблем в полза на философията на света или в полза на продуктите на духа.