Увод в онтологията

Продуктов номер: 7950
Изчерпана

Автор: Сашо Марков
Категория: Философия - български автори
Издателство: УИ Св. св. Кирил и Методий-Велико Търново
Състояние: Нова книга
135 страници
меки корици
Първо издание: 2003
Народност: българска

---

ВСТЪПЛЕНИЕ По правило академичният жанр "Увод" или "Въведение" (нем. Einfuehrung, Einleitung; англ. introduction) се асоциира с лековато докосване до подлежащия на изследване обект - с начената, но несвършена работа. Една от причините е в очерковите описания, които в напъните за популяризиране - профанизират. Микроверсия на същата болежка са опитите "въвеждането" да бъде умалено огледално копие на своя разгърнат до детайл двойник - съответната теория. Според нас има два надеждни пропедевтични пътя: а) въвеждане в поле от проекторешения; б) въведение в теоретичния език на дадена духовна формация. Първият път е полезен що се отнася до тематизиране на т. нар. "философия изобщо". Причината е там, че за "изобщо" трябва да се говори "предметно" (проблемно-конкретно). Така абстрактното "изобщо" се структурира по типологично-изчерпателен начин. Запазва се свободният теоретически избор на "прохождащия", защото му се предоставя цялостният - не "целият" - спектър от апробирани от историята на философията позиции. Този път маркирахме в нашето съчинение "Увод във философията" (Унив. изд. "Св. св. Кирил и Методий", 1997). Вторият път е задължителен, когато се сблъскваме с мисловния предел на всяко суетно усилие - тайната на битието и небитието. Като търсене на основания онтологизмът трябва да се визира именно в модуса му на език, на онто-логика. Тук "предметният" подход би възкресил некритичното хипостазиране от lремената на "мислещия разсъдък" (по Хегел). Език се преживява и изучава; с език не се запознава. Затова границите на езика съвпадат с границите на моя свят (по Л. Витгенщайн). Без артикулиране безмълвното "битие" никога не би се превърнало в "свят". В настоящия текст изоставяме: а) популярните описания; б) екзотичните препратки към дребните "стихии"; в) схоластическото дефиниране на категории; г) ритуализирането на вълшебната думичка "метафизика". Всички тези неща сьздават илюзията за предметност на "най-общите родове на битието" (Аристотел). Забавляват, отегчавайки. Отстояваме идеята, че онтологията е универсален - "теориен" и "теоретичен" - език с концептуална природа, Образец е трансценденталната нагласа (схематизъм). Точно трансценденталната философия, в опита си за превръщане на метафизиката в наука, изяви конструктивните характеристики на всеки онтологизъм в качеството му на общонаучен език. Читателят не е щаден. В крайна сметка всеки от нас би могъл - като Цицерон - да сади зеле, чакайки смъртта... 14.02. 2002 г. Успение на св. Кирил Славянобългарски Авторът