В НЕБЕТО НА НИЩОТО С МИНАЛОТО През ключалката тайно гледам живота, шпионирам го, дано да разбера как винаги печели той, а ние Всички губим. Как се създават ценностите и как се налагат върху това, което първо излинява: тялото. Умирам в мислите си без следа от болест, живея без потребност никаква от насърчение, дишам, и нека се намирам на близко/ далечно разстояние от всичко топло и докосвано, и възпламеняващо... Питам се какви ли нови комбинации ще изнамери пак животът между болката от окончателното изличаване и чудото на ежедневното безсмъртие. Дължа на страха мъдростта си. Листенца от цветя, оттенъци, въздишки - изхвърлям. Пръст, въздух, корени - запазвам. Да се маха излишното, казвам, да вляза в небето на нищото с минималното.