ЕСЕННА БУРЯ Нещо пак разгневило е вятъра. Погледнете го! Тича бос и разгърден над разплакани покриви. А в прегръдката на земята, чак до кости измокрена, лежат великани-дървета. Вият горко ранените дънери. Вият къщи, градини и ниви. А небето е сякаш продънено -не вали, океани излива. Светкавици бесни размахват камшици. И пространството като диня узряла се цепи. Човекът пред Бога е малка трошица - душата му допряла е шепи, колена е подвила и моли за милост. А земята се гъне, люлее, тресе се. Ден за Божа разплата ли днес е?