Сън На двора старото корито... И баба с чайник овехтял полива тялото ми - скрито в сапунения бял воал. Пищя под струята прозрачна с опиянени сеитба и по водата се изкачвам до слънчевите тетива. А после бързам да се мушна в хавлията с кайсиев цвят. Плътта ми детска, непослушна изпитва непонятен глад... ... Събуждам се с внезапна болка изминали са сто лета. И тялото не помни колко сладни вкусът на любовта.