Авторите на този труд са езиковеди и езикови археолози. Изследват фактологията на езика по темата „България, българите и българското в Бесарабия". Така изследователските пътища „допряха" до темата „Пушкин, българите и българското в Бесарабия". На нея явно досега е липсвал езиковоархеологическият прочит, без който не могат да се осветлят важни моменти от пространството на пушкинистиката.
В труда приложихме специфичния метод на езиковоархеологическото проучване. Разработихме всички подтеми, указани в съдържанието. Стигнахме до изводи, които на места подкрепят прозренията на пушкинистите, на други ги отричат.
Водеща линия в изследването е българската лингво-етноразличителност, като приетата дихотомия е само по отношение на ген. Инзов, Благодетелят на българите, и на руския национален и световен поет Александър Сергеевич Пушкин, първи въвел в творчеството си екстраобраза на българина, макар и бесарабски.
Като коригирахме някои неточности в българската пушкинистика, ние освобождаваме така формулираната тема от недопроученото, респ. недописаното, забраненото, евфимизираното, каквото досега беше мартинизмът или масонството на Инзов и Пушкин.
Смятаме с основание, че освобождаваме множество подтеми, подчинени на идеята „Пушкин, българите и българското в Бесарабия", които биха могли да бъдат доизследвани от българистите в Молдова и Украйна, както и предмет на дипломни работи от университетите с българска филология в Комрат, Тараклий, Измаил, Одеса, Кишинев и др.