В СВЕТЛИНАТА НА ЛУНАТА
Вариант IV
Чуйте тази нежна песен,
тя излъчва Самота...
Нежно гали ни душите
и отлита в нощта...
В светлината на Луната,
в тишината на нощта
колко нежни, скъпи думи,
мила, ти ми прошептя...
В светлината на Луната
аз помолих те: „Мълчи,
остави Душа с Душата за
любов да си мълви... "
Тя, Луната, бе свидетел,
нежно прати ни привет
и разказа на звездите за
целувките безчет.
Много време се измина...
Днес под лунна светлина,
тихо легнала до мене,
пак прегръщам те с любов...
Ти до мене тихо галиш
сребърните ми коси...
Мила, хубава, любима,
колко много си ми ти...