В своето творчество Димитър Димов фокусира и направи централни жалони с художествен замах и новаторски търсения и тенденции, които вече си пробиваха път в българската проза през последните десетилетия преди 9.1Х.1944 г. Изтичащите години го нареждат все по-категорично сред големите българи, като личност, мислител и талант.