ЗАГУБА НА ПАМЕТТА Музиката пълнеше пространството и заселваше стаята с древни предания. Той окачи умората на закачалката и отърси от своето тяло прахът от големия път и от странството. Часовникът бе спрял от изненада. А той стоеше в мрака като бог и се опитваше да хване тъмнината с пръсти. Безумно нежен. Чак до любов жесток. Уми ръцете си - като Пилат, изпращащ кроткия Исус на кръста.