ЛЕГНАЛА Я ГЛЕДАМ между коленете си Защо й трябваше да се премества Не съм съгласна вече да я обичам повече от себе си Луната: С недовършен силует Името й ще сменя и няма да запомням вече как изгрява как залязва Тя ще плаче Тя вече плаче силно плаче и тялото си подкопава Аз бавно ще умирам защото бързо - ме е страх а искам да живея сто години Някой слънцето измъква както бебе се измъква от мъртва майка пред баща Диво съм нещастна под луната като непокръстена душа