На 2 октомври 1930 година Спиридон Казанджиев е записал, може би приблизително, но добросъвестно онова, което Йовков е споделил с него: "В Букурещ по едно време ме занимаваше твърде упорито идеята да напиша редица разкази, характеристики за нашите големи хора от емиграцията - Левски, Ботев, Караджата, Каравелов и пр. - ...като ги взема в един значителен момент от живота им. Струва ми се, че хубаво бях намислил тази работа, но не можах да дойда до изпълнението и...". Книгата, която държите в ръцете си, твърди, че Йовков не само хубаво е намислил тази работа, но и хубаво я е изпълнил, като е създал цикъла разкази "Старопланински легенди". Всеки от десетте разказа е посветен на един от "нашите големи хора от емиграцията". Легендата "Шибил" е посветена на легендата Ботев. Словото в интерпретативните наблюдения на Снежана Ангелова е „вход” в буквалния смисъл (четенето) и в преносния смисъл (тълкуването). Тя работи върху вече познати сюжети, но постига проникновено неочаквани асоциативни връзки и неподозирани паралели. Това са „неканонизирани“ от учебниците и помагалата аналитични наблюдения и собствени открития - плод на многократни задълбочени прочити, сложни в декодирането на символиката, но достъпни и разбираеми в аргументацията. Твърде подходящо четиво за онези, които искат да четат Йовков с „други очи”, изкушени са да преоткрият за себе си неговите „Старопланински легенди”. В желанието си да напише текстове за велики българи, Йовков сътворява легендите си като литературни „евангелия”, като тържествени „литургии” за личности с безспорен принос. След „прекрачването” във „Входа”, с изненада откриваме неподозирани паралели между Шибил от едноименния разказ и Ботев, между „През чумавото” и „Житие и страдания грешнаго Софрония” и още поредица от разнопосочни четения. Страстта на Йовковите герои към съзерцание и тълкуване на света изкушава авторката да се отдаде на културологични, философски, литературни и теологични проникновения. Познатите сюжети на психолога и сърцеведа Йовков се оказват „непознати”, защото книгата е необременен прочит, който не се влияе от предизвестените внушения на корифеите и официалната критика. Авторката навлиза в детайли, декодира фрагменти от иконическата живопис, досега пренебрегвани, изгражда пътя към „входа“ за неподозирани и непоказани в словото сравнения. Провокацията е налице - да се влезе вътре в „крепостта” на постигнатото тълкуване. В това е предизвикателството на литературата като вид изкуство. Както казва Снежана Ангелова в книгата си: „...в изкуството нищо не се повтаря” - а интерпретацията е изкуство. Скритите знаци на разночетенията определено се отдават на тази полезна книга, която сама по себе си е повод да се замислим върху творческия и жизнения Опит, повод да потърсим истината за изкуството на словото в творческата сполука на детайлите в словото на хуманиста Йовков. Николай Стоев