„Венерини коси" е велик роман - за любовта, която движи историята - вечна и неизменна по своята същност, за преходносгта на човека и безсмъртието на словото, за езика, мек и послушен като глина в ръцете па твореца, но по-твърд и от диамант, когато създава истинската реалност. Едно дълбоко реалистично и метафорично произведение, наситено с множество културни алюзии, своеобразен синтез между Джойсовия „поток на съзнанието", набоковската откровеност и фплософичността па Умберто Еко.